Е, не си мислете, че директно са се свързали с мен от там, защото се нуждаят от освежаване и промяна на обстановката. Просто аз вярвам, че единствения реално съществуващ т.нар. ад е преди края на живота ни и ние сами си избираме дали да отидем там и как да изглежда той.
 Адът обаче, противно на популярните виждания за него е не място, а вътрешно състояние. Защото какво толкова би било да къкриш в казан цяла вечност, човекът е адаптивна твар (помислете за ескимосите) , ще свикне след месец  два и дотам с вендетата.

Необятното човешко съзнание обаче може да бъде извор на непрестанни мъчения, стига само да поискаме или да позволим.  В този твой собствен ад те вкарват общо взето същите неща, които според повечето религии дирекно те срещат с рогатия владетел на вечността - страх, подлост, лъжи, егоизъм и пр. чисто човешки "достойнства" .

Създателят и владетел на този своеобразен пъкъл е Съвестта. Тя броди неуморно из своите владения и всекидневно ни връща към причините, които са ни довели при нея. На някои тя отмъщава като ги кара да изпитват срам и смущение, други контролира със страх и заплаха от разкриване. За да е във форма, Съвестта разбира се си почива, като през това време те поверява на Забравата. Тя може да те покани на по чашка, да те завлече на парти, да те разходи с приятели. На нея обаче не може да се разчита, тъй като е съвършено непостоянна и точно когато я харесаш, вече си й омръзнал и те връща обратно на Съвестта, която с нови, свежи сили се заема с теб. Ти я мразиш, но и някак осъзнаваш, че тя всъщност не е толкова зла, защото е оставила зейнала врата през която винаги можеш да си тръгнеш. Единственото условие е да преминеш през двама привидно ужасяващи пазачи - Признанието и Разкаянието......

Тази своеобразна приказка свършва дотук тъй като аз не знам със сигурност какво има отвъд тази врата.  Някои легенди разказват, че там властва Спокойствието и Удовлетвореността, според други господари там са Срама и Страданието. Преценете сами, аз нямам представа....

много хубава "приказка", Браво. Продължавай в същя дух!!
И добре дошла, естествено.

Страхотно нещо, накара ме да се замисля... Какво ли има наистина отвъд вратата? А дали всеки път не е нещо различно?
Интересно започва твоят блог! Поздравления и адмирации! Желая ти успех!

добре заварила:) а началото на моя блог, май е малко по-"депресиращо" отколкото си го представях, ама накъдето те повлече музата в края на краищата...:))

Напълно споделям мнението ти за Съвестта. Когато пък е в компанията на своите верни стражи - Угризенията - Тя се превръща в най-опасният звяр.

"Адът обаче, противно на популярните виждания за него е не място, а вътрешно състояние"

Страхотно попадение!

И...добре дошла!

отвъд вратата има само спокойствие :)
Просто вече няма "вътрешно" или друго състояние.